Интервю с д-р Ести Авнон

Ести, здравей! Специални поздрави от България. Правя този поздрав на български, защото ти разбираш български. Аз все още не знам как и откъде. Би ли ни казала?

E.A.: Аз разбирам български, защото моите родители са дошли от България и моята баба, въпреки че e живяла 50 години в Израел, не се научи да говори на иврит, така че, за да говоря с баба ми трабваше от малка да науча български. Но баба ми от доста години вече не е сред живите и аз няма с кого да говоря на български, така че не го практикувам този език. Иска ми се да дойда в България и да работя там, за да практикувам.

За хората, които ни гледат и слушат, нека те представя накратко. Д-р Ести е психодраматист, тя е водещ, обучител по психодрама за групи, двойки, както и монодрама. Преподава психодрама в университета в Хайфа, също така е дългогодишен сътрудник на министерството на образованието в Израел в подпомагането и терапевтирането на младежи в риск и техните семейства. От времето преди пандемията, Ести пътува по света и обучава доброволци, които подпомагат хората в справянето им с последствията от природни бедствия.

А сега, Ести, би ли ни разказала малко повече за твоята кариера, как избра психологията и психодрамата, какво те доведе там?

Е.А.: Аз съм психодраматист вече 40 години, но в началото на моята кариера аз не можех да избера. Обичах театъра, но обичах и психологията, така че учих и двете. Работих като учител по драма по време на студентските си години. И когато работих с драмата, разбира се психологията се появи в работата ми, започнах да работя като психолог и тогава драмата се появи. Преди 40 години аз не знаех, че психодрамата съществува и си мислих, че аз съм единствената, която има тази идея. По-късно разбрах, че това е съществуващ вече метод и отидох да се обучавам в него. Късметлийка съм, че когато университетът отвори департаментът си за психодрама, аз бях директор на департамента, така че имах щастието аз да отворя вратите за психодрамата в университета в Хайфа в Израел.

Аз работя с много различни хора психодраматично – с малки деца, със семейства, с двойки, разбира се работя и с групи, защото психодрамата е групов метод. Трудното беше, че не можехме да се срещнем, така както е сега и с Вас, но това, което направихме е да потърсим нови техники за психодрама работа, което ще споделя и в нашия предстоящ уъркшоп – смяна на роли, но с писане, четене и използване на карти. Наскоро написах статия за едно израелско издание за новите начини за психодраматична работа, понякога нямам друг избор, освен да създаваме нещо ново и да бъдем много изобретателни. Смятам, че психодрамата е за това да бъдеш творчески човек, така че това е, което ние правим.

Бихте ли споделили малко повече как за Вас психодрамата работи заедно с картите, за които споменахте?

Е.А.: Намирам картите за много полезни, защото те скъсяват пътищата до несъзнаваните ни части. Например днес работих с група жени, които са били изнасилени. И исках да работим с техните силни страни, но не като директно ги попитам кои са силните им страни, те нямаше да ги назоват, понеже не са свързани с тях, виктимизирани са. Затова и ги попитах да изберат карти, които изразяват тяхната вътрешна сила. Това беше като покана да се свържат със своите силни страни. И по този начин те избраха по три-четири карти дори, за да ми покажат различните сили, които притежават. По този начин ние много бързо направихме свързването. След това предложих смяна на роли, като говореха от ролята на вътрешната си сила. Например “Аз съм вътрешната сила на Ести Авнон, аз съм тук всеки път, когато тя се чувства слаба и й напомням, че тя е силна и уверена.” Така че картите скъсяват пътя.  

Когато работя с деца и им покажа картите и ги помоля да изберат карта и да разкажат история по нея, те проектират своите вътрешни конфликти, разказвайки историята на някой друг герой. Използват карти, за да изразят какви са техните взаимоотношения и връзки. Има различни начини за работа с картите и ще разкажем за много от тях по време на уъркшопа.

Забравих да Ви попитам, Вие къде сте учили психодрама?

Е.А.: Преди 40 години в Израел нямаше школа за психодрама, начинът беше да имаш обучител. Първо бях при Елий Авнахарин, ученичка на Морено, след това учих от Марша Карп и Зерка Морено.

Кажете ни за кого е предназначен този уъркшоп и какво може да се очаква от него?  

Е.А.: За всеки е, понеже всеки може да си вземе нещо за своя вътрешен свят, да го обогати. Така че на първо място това е за всеки един човек. Разбира се, за терапевтите, които ще разберат някои техники и употреби на картите, и компютъра за терапевтични цели.

Бих искала да кажа нещо на български преди да приключим. Аз работя с деца и с възрастни. Моята психодрама взима много неща, които не са психодрама – рисуване, други методи, така че моята психодрама не е точно класическа психодрама, тя си е моя психодрама. Искам да кажа и на хората, които не говорят английски. Елате на този уъркшоп, аз ще Ви разбирам, ще говоря на английски, за да бъда по-ясна, но участниците ще говорят на български, за да не се нарушава спонтанността. Ние ще имаме три сесии и между сесиите ще очакваме въпросите на участниците, така че да можем да им отговорим на следващия ден. Отворени сме да направим промени според нуждите на групата.

Това е чудесно, ние като организатори ще помагаме с превода. Искате ли да поканите хората на семинара?

Е.А.: Елате, защото аз искам да се виждаме, да можем да говорим заедно и се надявам, че един ден ще се видим наживо. Довиждане!