Warning: call_user_func_array() expects parameter 1 to be a valid callback, function '$link = "http";' not found or invalid function name in /home/customer/www/oh-cardsbg.com/public_html/wp-includes/class-wp-hook.php on line 308

Интервю с д-р Офра Аялон

Здравейте, д-р Офра Аялон! Позволете ми да Ви представя накратко на нашата българска аудитория. Д-р Офра Аялон е психолог и семеен терапевт. Тя е международен обучител по теми за справяне със стрес и травма, основател и директор на центъра “North Cope” в Израел. Обучава терапевти в работа с метафорични карти като инструмент в терапията и самата тя е автор на метафорични карти. От 35 години е лектор в Университета в Хайфа и основател на първата академична програма по библио-терапия. Нейните книги и статии са преведени на редица езици, сред които английски, френски, испански, японски, руски, хърватски, естонски, финландски, арабски и се надявам да добавим и българския към този списък. Моля, разкажете ни повече за Вашата кариера, какво Ви доведе до психологията и до работата с травми.

 О.Я.: Работя като терапевт от 1963 година, доста дълго време. Аз съм на 85 години, така че кариерата ми е доста дълга. Аз бях един от първите терапевти, който изучаваше семейна терапия през 1970 година. Вирджиния Сатир, която е широко познато име, дойде в Израел и стана мой учител и ментор. Оттогава винаги виждам човека като част от групата, от семейството. Дори и когато работя индивидуално, само с един човек, във въобръжението си аз виждам цялото семейство. Вярвам, че това, което ни прави хора, е взаимодействието. Разбира се, обичам да работя с двойки и със семейства. Това, което ме доведе до работата с травми, е много нестабилна част от света, в която живея, Близкият Изток.

За съжаление, по време на моя живот имаше много травматични събития като войни, много сериозни терористични атаки по цивилни хора и деца, и аз бях винаги призовавана да направя нещо с оцелелите, с екипи от учители, психолози, социални работници, които биха помогнали на хората да се справят с тези травмиращи събития. Във времето, в което аз започнах, ранните 70 години, нямаше почти никакво психологическо знание за травмата, така че трябваше да се самообуча. Сега вече това е широко позната област в целия свят, но моите първи стъпки тогава бяха наистина трънливи и аз се учих много от моите клиенти, от техните общества, от семействата, преживели тези травмиращи събития, така че те са моите учители.

Те ме научиха от какво имат нужда и след това аз разработих различни методики за работа с тях. Понеже аз съм един от пионерите в тази област, често бях канена за помощ на различни места. Например през 90-те имаше едно голяма земетресение в Турция, аз събрах свой екип от доброволци, които да обучат турските психолози как да работят с хората от тази общност, които бяха наистина травматизирани.

Имаше цунами в Тайланд, по същия начин отидох там. Моята цел винаги е била да обучавам местните хора, защото в такива ситуации е важно да владееш езика и културата. Така че аз не съм терапевтирала тези хора, не, аз обучавах местните колеги, които да работят терапевтично с хората. И това се случваше в толкова много страни, например през 90-те имаше ужасна война в т.нар. бивша Югославия, близо до Българи. Тези пет нации се бореха жестоко помежду си, аз взех своя малък екип и отидохме да обучим местните психолози и терапевти, така че те да могат да работят с хората и да им помагат още по време на самата война. Това, което ме прави експерт в тази област, е моят опит.

За картите, нека разкажа накратко. Ето, ние говорим език, който не е нито моят, нито Вашият матерен език, но ние все пак се разбираме на този език, нали? Да, можем да се разберем, защото тази част от лявото ни полукълбо, чиято функция е разбирането на езика позволява да общуваме.

Но когато някой е претърпял травмиращо събитие, дали в ранното си детство или по-късно в живота си, травмата се регистрира в дясното полукълбо. Какво е дясното полукълбо? Там се съхраняват всички преживявания от предвербалния период, когато виждаме света през чувствата, изразяваме се през чувствата. Хората сме визуални създания. Когато работя с травматизирани клиенти, думите не достигаха до травмата, затова и се нуждаех от нещо, което да достигне до тези потиснати, изтласкани чувства или до тези чувства, които нямат вербален израз, те са толкова ужасни, че думите не могат да ги изразят.

И просто разбрах, че използвайки картите, достигам до доста дълбоки чувства. Например ако Ви покажа тази карта и Вие може да кажете на какво Ви напомня. Друга пък е много различна, може би тя ще предизвика съвсем различни чувства. Може би страх, може би спомени за членове на семейството, чувството от  човека, причинил травмата. Чувствата излизат от дълбочина с помощта на картите и след това можем да отиваме в лявото полукълбо и вече да говорим за тях, да намерим нови начини за справяне.

Аз и моите колеги никога не сме работили сами, а винаги с участието на различни помощници. Ние разработихме специална теория за справянето – как човек се справя със стрес, как се справя с травма.

Това е и за което ще говоря на семинара и моето основно послание е Вие, аз, всички хора около нас, хората на семинара, сме Справящи се. Ние трябва да разберем какви са нашите сили, Вие имате различни сили от мен, но всички имаме сили в нас от гените, от образованието, от средата. Например някои хора се справят по-добре през действията и при стрес искат да правят неща, да действат – това ги успокоява.

Някои хора могат да се справят през изкуствата, други през взаимодействието, споделяйки с друг – аз споделям с теб какво ме наранява и ти ме чуваш и това ми помага или аз ти помагам на теб и това ми помага на мен също. Открила съм, че ние, помагащите професионалисти, сме ранени вътрешно и това е, което ни е довело да тази професия, това ни и помага през разбиране на другите.

Толкова е хубаво, че слагате справянето на фокус (COPE), вярването, че всички можем да се справим. Срещала сте толкова травмирани хора и събития, какъв е Вашият механизъм за справяне, как се справяте с това?

 О.Я.: Нека да си помисля малко. Нямам готов отговор на този въпрос. Ако се вгледам вътре в себе си и се запитам какво ме мотивира, защо работя това вече толкова много години, 60 години мисля, защо се свързвам с болката на другите хора, писала съм книги за това, правя терапия, ходила съм в толкова много различни държави, различни, но вътрешно еднакви – наранени. Мисля си, че има нещо в мен, ще го кажа с една дума – любов, любов към хората. Ето, след няколко минутки с Вас, аз вече Ви усещам и искам да Ви донеса кафе и може би да Ви прегърна. Аз имам голямо семейство – имам 13 внуци и 3 пра-внучки, много силно свързана съм с децата и внуците си. Носи ми удоволствие да съм сред хората. Има и други неща. Например имам нуждата да създавам нови неща. Тези карти с очите, които Ви показах, тях ги създадох миналата седмица, те са съвсем нови. Всеки път, когато създавам нещо, това също е моят начин за справяне. Любов и творчество. Нека го наречем съюз между любовта и творчеството.

Това е толкова красиво! Предпочитам да останем на тези високи вибрации за любовта и за творчеството, но освен това бих искала да Ви попитам дали смятате, че това, което преживяваме сега по време на тази пандемия, ни връща спомените от травмите ни?

 О.Я.: Това е много вярно. Този вид заплаха, както и изолацията докоснаха нашите бутони на болка, ние всички имаме такива бутони, нали знаете. Тази токсична фраза „социална дистанция“ – това е по-вредно от пандемията. Ние имаме нужда от физическа дистанция и социална близост.

За кого е този семинар? Какво могат да очакват участниците?

 О.Я.: Всеки, който работи с хора: доктори, терапевти – групови, фамилни, индивидуални, арт-терапевти, учители, коучове. С д-р Ести Авнон се допълваме чудесно – аз ще задам теоретичната рамка, работата с картите, а Ести ще внесе преживелищния метод. Участниците ще си тръгнат с много информация, техники за работа, и надявам се – по-богати, по-щастливи и с огромно вдъхновение.